Лудвиг ван Бетховен
(1770-1827)
- Лудвиг ван Бетховен – снимка Уикипедия
Лудвиг ван Бетховен (Ludwig van Beethoven) е немски композитор, диригент и пианист, който често е считан за един от най-великите творци на всички времена. Явява се ключова фигура в западната класическа музика, а творчеството му се отнася както към класицизма, така и към романтизма. В действителност обаче то достига отвъд тези определения, защото неговата работа е преди всичко израз на блестящата му личност.
Бетховен пише във всички жанрове, съществуващи по неговото време – опера, балет, музика за драматични постановки, хорови композиции и т.н. Сред най-значимите му произведения са неговите сонати за пиано, цигулка, виолончело, концертите му за пиано, цигулка, квартети, увертюри и симфонии, оказвайки специално въздействие върху симфонизма от XIX и XX век.
Роден е най-вероятно на 16 декември 1770, тъй като е известно, че е бил кръстен на 17 декември в Бон, Вестфалия. Освен немска в жилите му тече и фламандска кръв. Неговият баща Йохан Бетховен, още от детството си пее в един параклис, но с течение на времето започва да пие много и да води безразборен живот. През 1767 се жени за Мария Магдалена Лаймска, дъщеря на готвач от Кобленц. Раждат им се седем деца, от които оцеляват само трима синове. Лудвиг е най-големият от тях.
Бетовен е израства в бедност. Баща му дава цялата си скромна заплата за алкохол, като същевременно живее с надеждата, че синът ще се превърне в новото дете-чудо. Заема се с обучението му по цигулка и клавесин. Но момчето се чувства несигурно, когато свири на цигулка и се оказва, че предпочита да импровизира вместо да усъвършенства техниката си.
Първата изява на Лудвиг е на 26 март 1778 година, когато осемгодишен изнася първия си концерт пред публиката на Кьолн. След това баща му го препоръчва на свои приятели и колеги и те се заемат с по-нататъшното му музикално образование, което продължава да бъде несистематично. Много голяма роля изиграва практиката, тъй като става изпълнител на клавишни инструменти в придворния оркестър и бързо овладява органа. Въпреки че е само 12-годишен Лудвиг трябва да работи особено след смъртта на дядо си, когато финансовото положение на семейството се влошава още повече.
През 1780 година в Бон идва Кристиан Ботлоб Нефе, органист и композитор, който става учител на Лудвиг ван Бетховен и веднага разбира, че момчето притежава талант. Той го запознава с произведенията на Бах, Хендел, Хайдн и Моцарт. Благодарение на Нефе Бетховен издава първата си работа, а под негово ръководство по-късно композира първите си три клавишни сонати. Лудвиг пише своите музикални произведения, но не бърза да ги публикува, защото по-късно се връща към тях и ги преработва.
През 1789 Лудвиг ван Бетховен присъства на лекции в университета, тъй като има желание да продължи образованието си, но идва новината за Френската революция, което променя насоката му. По-късно, когато е 34-годишен, той ще изостави нейните идеали. Докато живее в Бон, става масон. Впоследствие губи интерес към масонството и не взема активно участие в дейността му.
През 1787 година бъдещият композитор посещава Виена за първи път. Известно е, че след като Моцарт го е чул да свири, е оценил високо импровизаторските му способности и му е предрекъл голямо бъдеще. Научавайки обаче, че майка му е тежко болна от туберкулоза, той се връща у дома. След нейната смърт баща му започва да пие прекалено и поради тази причина остава без работа. Бетховен трябва да се заеме с издръжката на семейството, състоящо се от неговия безпътен баща и двамата му по-малки братя. Започва работа в оркестъра и дава частни уроци. Талантливият младеж привлича вниманието на някои от влиятелните семейства в Бон. Доктор Ф. Г. Вегелер става негов дългогодишен приятел, а граф Ф. Е. Г. Валенщайн, негов възторжен почитател, успява да убеди ерцхерцог да изпрати Бетховен да учи във Виена. Така през 1792 се установява във Виена. Още през първите години от живота си в музикалната столица впечатлява обществеността и печели славата на пианист-виртуоз.
Хората, които са познавали младия композитор, го описват като набит, склонен да дендизъм, понякога дързък, но добродушен и мил в отношенията с приятелите си. Осъзнавайки че образованието му е недостатъчно, той започва да взема уроци при Йозеф Хайдн, признат авторитет в областта на инструменталната музика (Моцарт умира една година по-рано), но сътрудничеството им не продължава дълго. Тайно от него Бетховен започва да взема уроци от И. Шенк и след това по-задълбочено учи при И. Г. Албрехтсбергер. В продължение на няколко години учи при известния оперен композитор Антонио Салиери.
През 1796 година творецът започва да губи слуха си и развива тинитус (възпаление на вътрешността на ухото, което причинява шумове и звънене). Може само да се предполага до каква степен глухотата на Бетовен се отразява на неговото изкуство. Заболяването се развива постепенно. Още през 1798 той се оплаква от шум в ушите и започва трудно да разграничава високите тонове. Ужасява се от перспективата да стане обект на съжаление – глух композитор. Когато си дава сметка, че глухотата му е неизбежна, изпада в депресия и стига дори до идеята за самоубийство. Успява много добре да скрие своята глухота и до 1812 година мнозина не знаят колко сериозна е болестта му, смятайки, че когато често в разговори отговаря неадекватно, това се дължи на лошо настроение или на разсеяност. През лятото на 1802 по препоръка на лекарите Бетховен се оттегля в едно от предградията на Виена – Хайлигенщад. Въпреки тишината и спокойствието, състоянието му не се променя. Рядко напуска дома си и става все по-мрачен и затворен. През този период създава най-известните си творби.
Бетовен създава генерална линия на развитие на симфонии, сонати и квартети. Отношението му към определени форми и жанрове се различава с много по-голяма свобода и може да се каже, че той ги разделя във времето и в пространството. Много чувствителен към индивидуалната изразителност на всеки инструментален тембър, често прибягва към към внезапна промяна. Една от формите на контраста е решителното противопоставяне на резките ритми с лирическите. Резките дисонанси и неочакваните модулации в отдалечени тоналности е друга важна характеристика на неговата хармония. Той разширява обхвата на прилаганите в музиката ритми и често прибягва до драматични, импулсивни промени на динамиката. Понякога контрастът изглежда като проява на малко суровия хумор на Бетовен.
За разлика от своя предшественик, Моцарт, Бетховен твори като се труди много и създава своите произведения стъпка по стъпка. На спонтанността на Моцарт и на инстинктивното усещане за съвършенство Бетовен противостои с несравнимата си музикално-драматична логика. Неговото величие се състои в несравнимата му способност за организиране на контрастни елементи в едно монолитно цяло. Успява да създаде музикално пространство, изпълнено с артистични движения, което се оказва от решаващо значение за музикалното изкуство на XIXвек.
Лудвиг ван Бетховен умира на 56-годишна възраст на 26 март 1827 година във Виена.